Късна есен

КЪСНА ЕСЕН.

Жълта шума.

Бледо слънце.

Тишина.

Тъжна песен.

Мила дума.

Миг човешка

топлина.

Лист потрепващ.

Вик на птица.

Омагьосана

гора.

Нежен шепот.

И зеница -

още влажна

от сълза.

Танц.

Под купола небесен.

На листа

и самота.

В грижи, тичайки унесен,

ти пропускаш любовта.

Тъжна песен в късна есен.

Бяла зима след това.

  От "... И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА..."

Стреляхме

              

          СТРЕЛЯХМЕ. 

             Със погледи и думи. 

             В пулсираща мишена - 

             във сърцата. 

             Нанасяхме си раните 

             взаимно. 

Не оспорвайте моето право да бъда различна

НЕ ОСПОРВАЙТЕ МОЕТО ПРАВО

да бъда различна.

Да говоря,

да мисля,

да пиша

не съвсем като вас.

Аз не мога,

не искам да бъда

фалшива,

безлична.

Нека имам в излишък

и разум,

и воля,

и страст.

В моя ден са кръстосали шпаги

човешки проблеми.

Наредени по график

се нижат

съдба до съдба.

Нямам право да бъда бездушна

в тревожното време,

безучастно да гледам

пожара на всяка душа.

Моят път повелява

да бъда такава.

Различна.

Да говоря,

да мисля,

да пиша

различно от вас.

Моят син научава от мен,

че е нещо логично

да говори,

да мисли

и смело да спори

на глас.

От "...И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА..."

Малко розово цвете

.

                        Mалко розово цвете.

                        Избрано със обич за мен.

                        Ето - в стаята слънце засвети.

                        Весел стана най-тъжният ден.

                        Във Душата копнеж се пробуди
                        и родиха се нови мечти.

                        Аз видях най-желаното чудо -

                        ЛЮБОВ.

                                        В две красиви очи.


                        Бисерка Каменова
                             Oт "И търся огледало за Душата".