Една светкавица смути небето.

Раздра на две прозрачната му дреха.

Последва тътен глух.

                                Далечно ехо

простена в лабиринта на сърцето

и то заплака…

Спасителен порой заля земята.

Повлече бурени в потоци мътни.

Отнесе и тревогите попътни.

Като усмивка сред небесно злато

разцъфна 

                  Розата на Светлината.

Бисерка Каменова - От "Розата на Светлината"

Разговор

«Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.»

                    Миряна Башева

Отново нищо няма да попитам.

Ще боледувам пак от емболия –

лицето ми в тютюнев дим обвито,

нахлузва маската на горделивост.

Не разполагам просто с друга маска,

но предполагам тази ми причлича.

И нищо, че очите – тъжен кактус

през дупките на маската надничат.

Предателският блясък на очите

отново вместо мен ще разговаря.

И за да няма думички сърдити,

дай да запалим по една цигара! 

БИСЕРКА КАМЕНОВА   От "... И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА..."