През тъмния воал на вечерта
звездите се усмихваха, прозрели,
че с теб играем вечната игра,
в която хората са остарели.
Дали е мъдро пак да помълчим
и да танцуваме със Самотата
(която е по-вярна от любим)
под музиката на пронизващ вятър?
Как странно времето забавя ритъм
във този тих следполунощен час!
Какво ми каза вътрешното Аз?
... Това, което твоето попита.
През тъмния воал на вечерта
звездите наблюдават със вълнение
как ме отвежда до скала Съмнение
опасният завой на мисълта…
.....................................................
Through the dark veil of a night
The stars were smiling on, perceiving right
That me and you were playing on the stage
The game of life that has no age.
Is it wise keeping silence for a while,
Dancing together with the Lorn
(More faithful than one who’s beloved)
To the accompaniment of the wind horn?
How strange the time of time is slowed
At this calm after-midnight hour!
What does my inner I tell to my soul?
… What yours has asked just now.
Through the dark veil of a night
The stars are watching with a thrilled objection
How the perilous curve of my reflection
Is leading me to the Doubt Height…
Translated from Bulgarian by Georgi Venin
