***

Нека в последния ден на годината
вдигнем наздравица с теб до камината.
Вино и обич
да топлят душите
додето снегът нарисува елхите.

Нека за стих или песен поспорим,
все едно за какво, ала нека говорим.
Истински думи
да топлят душите,
додето снегът нарисува елхите...

За краткото бягство от грижи, проблеми,
за малка живителна глътка безвремие
отдавна в очакване
тръпнат душите.

Виж, първият сняг украсява елхите!

През тъмния воал на вечерта / Through the dark veil of a night

        

         През тъмния воал на вечерта

         звездите се усмихваха, прозрели,

         че с теб играем вечната игра,

         в която хората са остарели.

         Дали е мъдро пак да помълчим

         и да танцуваме със Самотата

         (която е по-вярна от любим)

         под музиката на пронизващ вятър?

         Как странно времето забавя ритъм

         във този тих следполунощен час!

         Какво ми каза вътрешното Аз?

        ... Това, което твоето попита.

         През тъмния воал на вечерта

         звездите наблюдават със вълнение

         как ме отвежда до скала Съмнение

         опасният завой на мисълта…

         .....................................................

         Through the dark veil of a night

         The stars were smiling on, perceiving right

         That me and you were playing on the stage

         The game of life that has no age.

         Is it wise keeping silence for a while,

         Dancing together with the Lorn

         (More faithful than one who’s beloved)

         To the accompaniment of the wind horn?

         How strange the time of time is slowed

         At this calm after-midnight hour!

         What does my inner I tell to my soul?

         … What yours has asked just now.

         Through the dark veil of a night

         The stars are watching with a thrilled objection

         How the perilous curve of my reflection

         Is leading me to the Doubt Height…

      

                        Translated  from Bulgarian by Georgi Venin         

Предсказано / Foretold

                   

- Чакай, циганко!

  Предскажи ми!

  Мъка?

  Радост?

  Забрава?

  Любов?

  Като камък в душата тежи ми

  и горчи ми най-сладкият плод.

              

              

               - Виждам, чедо!

               Пътечка на щастие.

               Ти по нея ще ходиш до гроб.

               Криволичи.

               Тук... малко по-тясна е...

               През пустинята –

               истински брод.

               Знай, ще срещаш

               и мъка,

               и радост,

               и забрава,

               и луда любов.

               Виждам...

               ...образ на мъж...

               Тук. Отляво.

               Той ти дава най-сладкият плод.

                           
                ОТ "И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА..."  БИСЕРКА КАМЕНОВА

                – Wait, gypsy woman!
                Tell my fortune by the cards!
                Joy?
                Oblivion?
                Sorrow?
                Love daze?
                It weighs from far back heavy on my heart –
                To me the sweetest fruit has just a bitter taste.

               – I see, my child –
                A path of happiness!
                You’ll walk along it to the bitter end. 
                It twists across. 
                Here ... it’s a bit unmapped... 
                But through the desert sands – 
                A ford to cross… 
                Look, you will meet
                Joy,
                Oblivion,
                Sorrow,
                And love boots… 
                I see an...
                ... image of a man... 
                Here, on the left. 
                He’s giving you the sweetest fruit.

                            

                Translated from Bulgarian by Georgi Venin

Животът скрит е в ... / Life is hidden in ...

***

Животът скрит е в дребните неща,

в жест най-обикновен, ала човешки.

В любима песен, слушана в нощта

с човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,

която търсиш твоя ден да сгрее.

В забравата на смелите мечти,

когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух

свободен в несвободното ни време.

Да не виниш за всичко някой друг.

Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта.

В сълзите непринудено родени.

Най-истински са дребните неща –

и те остават в спомена след време.

Бисерка Каменова

***

Life is hidden in the small fry,

In plain gestures, decent tips,

In songs being listened in the night

With someone who can forgive a slip,

In the smile of one’s eyes in love

That erases your old seams,

In a try to fly high as a dove

Hooked on a wild dream,

In the pursuit to keep spirit

Free in unchained time,

Not accuse distorting mirrors

And turn love into half-rhymes,

In the tears spontaneously cried,

In the blood hot streams and tides.

Most genuine is life’s small fry –

And it keeps the living tight.

Biserka Kamenova 

Translated from Bulgarian by Georgi Venin

Do not argue my right to be different

Do not argue my right

To be different.

To speak,

Think

And to write

Not the way that you do.

I cannot

And would not be

Either false,

Or lay-figured.

Let me have

In excess

Reason,

Passion –

And will, too.

Human troubles

Have crossed swords in my days.

Scheduled fates

In a row …

I’ve no right to be heartless

In these times of hard claims

And to watch with indifference

Souls resisting a blow.

Destination enjoins me

To keep on

Being different.

To speak,

Think

And to write

Not the way that you do.

And my son

Will derive it from me –

As if mirrored –

To speak,

Think

And to argue aloud

Boldly you.

                                       Translated from Bulgarian by Georgi Venin

Късна есен

КЪСНА ЕСЕН.

Жълта шума.

Бледо слънце.

Тишина.

Тъжна песен.

Мила дума.

Миг човешка

топлина.

Лист потрепващ.

Вик на птица.

Омагьосана

гора.

Нежен шепот.

И зеница -

още влажна

от сълза.

Танц.

Под купола небесен.

На листа

и самота.

В грижи, тичайки унесен,

ти пропускаш любовта.

Тъжна песен в късна есен.

Бяла зима след това.

  От "... И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА..."

Стреляхме

              

          СТРЕЛЯХМЕ. 

             Със погледи и думи. 

             В пулсираща мишена - 

             във сърцата. 

             Нанасяхме си раните 

             взаимно. 

Не оспорвайте моето право да бъда различна

НЕ ОСПОРВАЙТЕ МОЕТО ПРАВО

да бъда различна.

Да говоря,

да мисля,

да пиша

не съвсем като вас.

Аз не мога,

не искам да бъда

фалшива,

безлична.

Нека имам в излишък

и разум,

и воля,

и страст.

В моя ден са кръстосали шпаги

човешки проблеми.

Наредени по график

се нижат

съдба до съдба.

Нямам право да бъда бездушна

в тревожното време,

безучастно да гледам

пожара на всяка душа.

Моят път повелява

да бъда такава.

Различна.

Да говоря,

да мисля,

да пиша

различно от вас.

Моят син научава от мен,

че е нещо логично

да говори,

да мисли

и смело да спори

на глас.

От "...И ТЪРСЯ ОГЛЕДАЛО ЗА ДУШАТА..."

Малко розово цвете

.

                        Mалко розово цвете.

                        Избрано със обич за мен.

                        Ето - в стаята слънце засвети.

                        Весел стана най-тъжният ден.

                        Във Душата копнеж се пробуди
                        и родиха се нови мечти.

                        Аз видях най-желаното чудо -

                        ЛЮБОВ.

                                        В две красиви очи.


                        Бисерка Каменова
                             Oт "И търся огледало за Душата".