Една светкавица смути небето.

Раздра на две прозрачната му дреха.

Последва тътен глух.

                                Далечно ехо

простена в лабиринта на сърцето

и то заплака…

Спасителен порой заля земята.

Повлече бурени в потоци мътни.

Отнесе и тревогите попътни.

Като усмивка сред небесно злато

разцъфна 

                  Розата на Светлината.

Бисерка Каменова - От "Розата на Светлината"