Някога, много отдавна...
Помниш ли, Златна рибке,
бяхме почти неразделни –
Аз и една Усмивка.

Някога, много отдавна...
Слънцето поглед вдигна,
влюби се в тази Усмивка
и на мига я задигна.

Ето че оттогава
търся като реликва
онази Усмивка, бялата...
Чуваш ли, Златна рибке?

Бисерка Каменова -  "Бисер под дъгата"